През миналата година МВР е проверило 84 сигнала за неправомерно усвояване на европейски средства. Проверени са около 300 обекта само по програма САПАРД, отчете вътрешният министър Михаил Миков, който взе участие във форума „Превенция и противодействие на финансовите измами и корупцията при използването на европейските структурни фондове”. Проверките са ангажирали стотици служители на МВР и на прокуратурата, следствието и ДАНС.
Основните видове престъпления, свързани с неправомерното усвояване на европейските средства, са документните измами, използването и изготвянето на документи с невярно съдържание, присвояването и длъжностните престъпления. Това са познати за МВР практики, но проверките за злоупотреби са особени заради огромния обем документи, които трябва да бъдат проверени – голяма част, от които са на английски език. Хвърлят се огромни средства за превеждане на тази документация. Така се налага ползването на експертите от частния сектор за доказването на измамите, което обаче понякога води до сблъсък на интереси. „Затова в този смисъл има резерви в неправителствения сектор за осигуряване на една експертна помощ на правоохранителните и правоохраняващите органи”, каза Миков.
За последните шест месеца извършената работа в областта на борбата с измамите с европейски средства се е увеличили два пъти и половина спрямо свършеното от последните три години, отчете на форума и главният прокурор Борис Велчев. До края на март 2009 г. специализираното звено за борба с измамите с европейски средства към прокуратурата, ръководено от прокурор Маргарита Попова, е внесло 178 преписки за досъдебни производства – 76 по програма САПАРД, 26 са по ФАР, по ИСПА – 1 и 20 по програма “Леонардо да Винчи”. За сравнение за последните три години в съда са били внесени само 39 досъдебни производства за измами с европейски средства, като от тях 28 са изработени и внесени за период от шест месеца. Велчев отчете, че вече са налице и първите шест присъди за злоупотреби с европейски пари. Те според думите му вероятно не се оценяват много, но са все пак са повече от преди шест месеца, когато е нямало въобще такива. Системата трябва да гарантира и, че ако има нарушения, те ще бъдат засечени веднага и няма да научаваме за тях от ОЛАФ, добави Велчев.
Директорът на Правна дирекция в централата на ОЛАФ Лотар Кул подчерта независимостта на ведомството. Ролята на националните органи е да намерят доказателства дали сигналите за нарушения са верни, каза Кул. ОЛАФ не прави политики, но влияе на политиките с конкретни разследващи изводи. Като особено важен приоритет на своята работа Кул подчерта сътрудничеството с българските власти. Той очаква доклада на Европейската комисия за България, където ще бъде обърнато внимание на Висшия съдебен съвет. Кул отчете като позитивен резултат промените в Закона за конфликт на интереси, като уточни, че в Европа от 10 г. това е тема номер едно.
(По агенция Фокус и БГНЕС)